Лимец - еднозърнест - Einkorn, Triticum monococcum

Еднозърнестият Лимец (Triticum monococcum L.) се смята за прародителя на всички пшеници. Той е първата форма на възпроизвеждащо се житно растение дадено на човека или казано по друг начин - трева, която се е превърнала в храна. Навсякъде из България могат да се открият няколко варианта на дивия еднозърнест и двузърнест Лимец. Съпътстващи го негови близки треви и “аегилопси” (диви зърнени треви) могат да се срещнат и на много други места по света: Турция, Иран, Италия, Франция, Испания, Мароко, Египет, Израел, Ливан, Етиопия, Йемен, Хималайте, Индия, Украйна, Русия, Грузия, Ромъния, Унгария, Австрия, Германия, Хърватско, Сърбия, Гърция и много други.Както се вижда няма точен център на произход на това чудо - Лимеца, но в нашата красива и запазена природа на Балканите виреят огромна част от тези диви треви и жита.Култивираното растение Лимец (Triticum monococcum L.) не се различава по генетична структура от дивите си събратя T. boeticum или T. Urartu, само зрънцето му е станало малко по-дебело и класа на узрялата пшеница не се чупи така лесно. В България още в началото на миналия век проф. И. Странски разказва за чудесата му и открива нови 2-3 подвидa, специфични за Балканите. Съществува и див черен Лимец, който се среща много по-рядко. Ако се разгледа Дървото на живота на пшениците, Лимеца си е останал същия както преди хиляди години - устойчив на измененията. 

Еднозърнестият Лимец е от най-старата форма диплоидни пшеници (2n=14), “Ди” означава 2, демек 2 връзки от по 7 хромозома съществуват в една клетка. Колкото е по-проста генетичната форма на растението Лимец толкова по-трудно е да се намеси човек и да промени генетиката му. Неговата структура и сила за живот са толково силни, че той продължава да се самовъзпроизвежда година след година даже и без човешка намеса (нещо, което не би се случило на много други растения). Той не се влияе много от климатичните промени нито от болестите по пшениците - трудни предизвикателства за индустриалното земеделие. Също така не се влияе от човешката алчност за масови добиви и досега все още няма създаден негов хибрид. Това е една от причините да е забравен този сорт пшеница и да се култивира на много малко места по света от алтернативни земеделци, и то предимно като устойчиво жито за храна и посев. Расте на много бедни почви и терени и не се нуждае от пръскане. Голямо количество тор не му влияе добре защото класовете полягат, даже и от естествената тор. Това е характерно за всички други високостебленни пшеници. Изключително добре се бори с плевелите и не им дава да се развиват, затова в миналото са го използвали и за прочистване на нивите. Много полезен като храна от хиляди години. Открит е в Тракийски могили както и из много други архелогически находки по целия свят, което води до заключение че е бил основната храна на човешката раса от древни времена. Наричан е “златото на траките” тъй като наред с останалите ритуални принадлежности и златни накити е задължителен атрибут, съхранен в глинени питоси, при погребенията на знатни траки. Хлябът от Лимец продължава и до ден днешен да е със специфичен златист цвят.